Андрей Новаков: Войната ни е вече до главите. България може да бъде основен доставчик на оръжия за Европа
Андрей Новаков - евродепутат от ГЕРБ-СДС/ЕНП, член на комисията по сигурност и защита в Европейския парламент, в изявление за " Фокус " .
Господин Новаков, предходната седмица вие бяхте част от делегацията на Европейския парламент, която посети Украйна. Какво видяхте там и какви срещи проведохте?
Мисля, че има една дума, която най-добре разказва това, което видях в Одеса. Това е христоматиен образец за война. Мисията на Европейския парламент беше осъществена с дълга подготовка, която нашите служби за сигурност поставиха там, с цел да можем да се придвижим от границата в Молдова до съответните места, в които се видяхме с губернатора на Одеса, с други представители на властта, в това число с командира на университета, подготвящ полицейски фрагменти в града.
Не можеш да се абстрахираш от това, че се обстрелват хотели, че се обстрелват заведения за хранене, че по трасето, по което минахме, предния ден беше паднал дрон. Усещането е за война в Европа. Нещо, което не мислихме, че ще се случи в нашия живот и че е останало единствено в черно-белите репортажи от 1942-1943-1944 година.
Били сме пагубно разточителни в фантазиите и в очакванията си, че това нещо е завършило. Войната към този момент ние е до главите.
Вие бяхте написали преди един месец във ваш пост, че Европа би трябвало да излезе от сладкарницата, в която живее. Една метафора, която ми направи доста мощно усещане. Вие сте част от процеса на взимане на решения на равнище Европейски съюз, има ли осъзнатост, че Европа би трябвало да се превъоръжи не с цел да води война, а с цел да подсигурява личната си сигурност?
Това изявление го давам може би 30 минути, откакто Комисията по защита и сигурност, в която членувам, гласоподава новата европейска стратегия за вложения в защита EDIP ( бел. от ред. – European Defence Industry Programme) на стойност над 20 милиарда евро. Това се гласоподава в комисия, която беше основана за първи път в историята на Европейския съюз - по сигурност и защита. Това се случва по предложение и под водачеството на комисария по сигурност и защита, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува.
Очевидно има оживление по тази тематика, и то идва на фона на предлагането на Европейската комисия за превъоръжаване на стойност 800 милиарда евро.
Вече има схващане, че заровете на ориста са ни отредили този чоп - да се занимаваме с войната, без никой да го е желал, само че сме длъжни да се погрижим за защитата на Европа. И на всички, които слушат и четат сега и си споделят " Вие си търсите белята с това превъоръжаване. Какво желаете? ", дано кажем, че тогава, когато си подготвен да се отбраняваш, това има възпиращ резултат към всички останали. Това не значи, че се готвиш да нападаш някого.
Има ли Европейският съюз способността да се отбранява, тъй като тезите, че Европа е слаба, Европа е бедна, Европа не може да има единна войска и проектите за общите публични поръчки при закупване на оръжие, за основаването на обща флотилия са в действителност невъзможни, са доста необятно публикувани. Има ли Европа готовността да отговори на евентуална опасност, която директно заплашва границите на Европейския съюз?
Нека да разбием няколко мита с вас. Първо, до преди 2-3 години Европа нямаше ясно осъзнатата нужда, че сама би трябвало да си грижи за себе си, разчитайки напълно на член 5 от Северноатлантическия контракт - разчитайки напълно на Съединени американски щати. Аз няма да пея в хора, който сега вкупом е скочил да напада САЩ. Не мисля, че това работи за нас. Това, което съумя да направи господин Тръмп за няколко месеца, ние не успяхме да създадем в Европа за 5 години, а то е да се обединим към ясната концепция, че сами би трябвало да се грижим за себе си.
Дали Европа е подготвена да се отбранява, е въпрос, на който, в случай че ви отговоря с една дума, без значение в която посока, би означавало да съм лекомислен и лекомислен по една другояче много сериозна тематика.
Готова значи, с изключение на да имаш пари, да имаш и опция да произведеш нужните артикули и отбранителна техника, както и подготвени фрагменти, които да боравят с нея. Дали всичко това е налично? Не, не е. Въпрос на метаморфоза. Сигурно ви прави усещане, че редица автомобилни фабрики се преправят сега, преструктурират и стартират да създават отбранителна техника.
В Брюксел цех, който единствено преди няколко месеца банкрутира, през днешния ден стартира да създава техника, която да ни разрешава да се пазим, в случай че се наложи. Същото стартира да се случва и в цех, който е със 70-годишна история в Нидерландия, който също създава коли за няколко водещи марки.
Във всичко това зървам опция за България. Наред с всички контузии и дефицити, които историята ни е нанесла, ние сме се научили, че е добре да не слагаме всички яйца в една кошница и тогава, когато цяла Европа е прекратявала и закривала индустриалните си потенциали във връзка с оръжейната си промишленост, ние не сме го създали. Пренастроили сме я, почнали сме да продаваме в Африка, в Близкия изток и сега, когато имаме потребност от нея, тя е тук освен за България, а е подготвена да достави нужната отбранителна техника във всяка страна в Европа, с съвсем безграничен потенциал.
От тези 800 милиарда аз виждам основна опция българските оръжейни фабрики да бъдат главен снабдител на отбранителна техника в цяла Европа. Единственото, което не можем все още да произвеждаме, са самолети и танкове, като за танковете си мисля, че сме покрай това да можем и това сами да ги вършим.
Имате ли съответна информация за планове, които предстоят да се осъществят у нас? Преди няколко седмици вие бяхте в българския парламент и дружно с Христо Гаджев, който е ръководител на комисията по защита, имаше среща сред Бойко Борисов и изпълнителния шеф на Европейската организация за защита Андре Денк. Бихте ли ни споделили какво се e обсъждало по време на диалозите? Mиналата седмица Бойко Борисов разгласи, че по време на друга негова среща, с изпълнителния шеф на Rheinmetall Армин Паперегер, е изразен интерес да се влага в България за основаването на цех за барут.
Данни за съответни планове не мога да изнеса, само че все още България е една от страните с максимален капацитет, дружно с Полша и Чехия, да може да доставя техника, от която имаме нужда. Най-вече, тъй като, за разлика, от съвсем всички други европейски страни, разполагаме с подготвени фрагменти и не можеш елементарно да намериш.
Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме цех, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои разкриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме заводи на няколко места и към Русе, които работят за това.
Разбира се, това не се подминава и от Европейската организация по защита. Отчита се, че България е главен стратегически снабдител на отбранителна техника за цяло Европа. И несъмнено, компании като Rheinmetall съзират опция за вложения, защото исторически, културно и икономически връзките сред България и Германия са мощни и постоянно са били. Точно в тази промишленост имаме обичаи, опит и тази инвестиция бързо би почнала да дава плодове за всички страни.
Това трансформира ли ни в евентуална цел за хибридни офанзиви, за опити за саботажи? В предишното сме ставали очевидци на произшествия във военни хранилища. Трябва ли да бъдем по-внимателни в гарантирането на националната си сигурност?
В предишното, когато не е имало желание да се влага в каквото и да било в България във връзка с отбранителна инфраструктура - нито от страна на Европейския съюз, нито от страна на европейски компании, дали бяхме пощадени?
Мога да ви кажа за най-малко пет случая, в които хранилища за оръжия в границите на няколко месеца получиха къси съединения и се взривиха - някои от тях взеха жертви. След което полицията събра доказателства и шестия етаж на полицейското ръководство се подпали и изгоряха всички доказателства, тъй като и там имаше късо съединяване.
Този разказ, който се пробва да се продава на хората - да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме сред шамарите и да се молим да ни се размине, ми се коства много доверчив.
Преди няколко седмици имаше избор на съмнение против държавно управление поради водената външна политика, и в частност, че то подтиквало България към война и че страната се причислява към обединението на искащите. Единият от наративите е, че Брюксел се готви да изпраща войски в Украйна и надлежно български бойци ще отидат на фронта. Бихте ли могли да развенчаете и този мит?
Към момента на това изявление изказванието, че България ще изпращат бойци, където и да било по света, по искане на Брюксел, е истина толкоз, колкото и изказванието, че Брюксел ще събира спестяванията на хората след шест месеца, в случай че не са ги похарчили. Това е хибридна война. Фактът, че в народен ефир би трябвало да опровергавам тези изказвания значи, че тази война към този момент е в ход и тя е за мозъците на хората.
Съжалявам, че има група хора, които имат вяра на това, само че си давам ясна сметка, че всички останали би трябвало да станем по-добри в обясняването на това какво се случва и за какво е по този начин. Да е ясно, че няма по какъв начин Европейската комисия и Европейския парламент да бръкнат в нечия сметка и да вземат пенсията на някого, с цел да купят пушки за където и да било на земното кълбо. Това не може да се случи. Никой не го желае.
Посрещнахме първият изтребител F-16 Block 70. Това беше едно доста дълго чакано събитие, защото доста време се говореше, че това са самолети на чертежи. Очакваме още седем самолета от първата партида и още осем от втората. Това повратна точка ли е за българската защита?
България е втората страна в света, която има този аероплан. Авиониката, с която той разполага, е безусловно идентична с тази на F-35, с изключение на това, че не е стелт. Това не е просто нова страница в историята на българската военна авиация, това е нова епоха за нея. Идеологически, цивилизационно - нов избор, който сме създали. Мисля, че ще отнеме време да разберем какъв брой значимо е това.
До края на годината половината от ескадрилата към този момент ще може да носи бойни наряди. Първите български водачи – лейтенанти, старши лейтенанти и майори, към този момент са приучили самолета, тъй че ще могат и сами да летят на него. Последният път, когато сме получавали аероплан от последно потомство, е бил през 1988 година, преди 36 години, а преди този момент - през 1943 година.
Тогава, когато се случват през 50 години такива неща, би трябвало да ги отбележим. Твърденията на хората, които частично поради откровеното им поверие в своите убеждения или под непозната причина, говореха, че купуваме остарели самолети и втора ръка, са безусловно несъстоятелни.
Няма по какъв начин на някого, който е кадърен да повярва на Facebook пост за това, че самолетът е дохвърчал с американска регистрация, американски опознавателни знаци от военновъздушните сили на Съединени американски щати, да обясниш, че той не може да лети без регистрация и че с цел да пристигна до България - би трябвало да е регистриран някъде. Това не го прави втора ръка. Това е аероплан, който е планиран и създаден за българските военновъздушни сили. Той е заплатен и е наша благосъстоятелност. И нито една друга мощ, нито една друга страна не е работила с него, като се изключи американския водач, който го докара от Южна Каролина до Пловдив. Нищо друго.
Благодаря за този диалог и че приехте нашата покана.
И аз ви благодаря.
Господин Новаков, предходната седмица вие бяхте част от делегацията на Европейския парламент, която посети Украйна. Какво видяхте там и какви срещи проведохте?
Мисля, че има една дума, която най-добре разказва това, което видях в Одеса. Това е христоматиен образец за война. Мисията на Европейския парламент беше осъществена с дълга подготовка, която нашите служби за сигурност поставиха там, с цел да можем да се придвижим от границата в Молдова до съответните места, в които се видяхме с губернатора на Одеса, с други представители на властта, в това число с командира на университета, подготвящ полицейски фрагменти в града.
Не можеш да се абстрахираш от това, че се обстрелват хотели, че се обстрелват заведения за хранене, че по трасето, по което минахме, предния ден беше паднал дрон. Усещането е за война в Европа. Нещо, което не мислихме, че ще се случи в нашия живот и че е останало единствено в черно-белите репортажи от 1942-1943-1944 година.
Били сме пагубно разточителни в фантазиите и в очакванията си, че това нещо е завършило. Войната към този момент ние е до главите.
Вие бяхте написали преди един месец във ваш пост, че Европа би трябвало да излезе от сладкарницата, в която живее. Една метафора, която ми направи доста мощно усещане. Вие сте част от процеса на взимане на решения на равнище Европейски съюз, има ли осъзнатост, че Европа би трябвало да се превъоръжи не с цел да води война, а с цел да подсигурява личната си сигурност?
Това изявление го давам може би 30 минути, откакто Комисията по защита и сигурност, в която членувам, гласоподава новата европейска стратегия за вложения в защита EDIP ( бел. от ред. – European Defence Industry Programme) на стойност над 20 милиарда евро. Това се гласоподава в комисия, която беше основана за първи път в историята на Европейския съюз - по сигурност и защита. Това се случва по предложение и под водачеството на комисария по сигурност и защита, който за първи път в историята на Европейския съюз съществува.
Очевидно има оживление по тази тематика, и то идва на фона на предлагането на Европейската комисия за превъоръжаване на стойност 800 милиарда евро.
Вече има схващане, че заровете на ориста са ни отредили този чоп - да се занимаваме с войната, без никой да го е желал, само че сме длъжни да се погрижим за защитата на Европа. И на всички, които слушат и четат сега и си споделят " Вие си търсите белята с това превъоръжаване. Какво желаете? ", дано кажем, че тогава, когато си подготвен да се отбраняваш, това има възпиращ резултат към всички останали. Това не значи, че се готвиш да нападаш някого.
Има ли Европейският съюз способността да се отбранява, тъй като тезите, че Европа е слаба, Европа е бедна, Европа не може да има единна войска и проектите за общите публични поръчки при закупване на оръжие, за основаването на обща флотилия са в действителност невъзможни, са доста необятно публикувани. Има ли Европа готовността да отговори на евентуална опасност, която директно заплашва границите на Европейския съюз?
Нека да разбием няколко мита с вас. Първо, до преди 2-3 години Европа нямаше ясно осъзнатата нужда, че сама би трябвало да си грижи за себе си, разчитайки напълно на член 5 от Северноатлантическия контракт - разчитайки напълно на Съединени американски щати. Аз няма да пея в хора, който сега вкупом е скочил да напада САЩ. Не мисля, че това работи за нас. Това, което съумя да направи господин Тръмп за няколко месеца, ние не успяхме да създадем в Европа за 5 години, а то е да се обединим към ясната концепция, че сами би трябвало да се грижим за себе си.
Дали Европа е подготвена да се отбранява, е въпрос, на който, в случай че ви отговоря с една дума, без значение в която посока, би означавало да съм лекомислен и лекомислен по една другояче много сериозна тематика.
Готова значи, с изключение на да имаш пари, да имаш и опция да произведеш нужните артикули и отбранителна техника, както и подготвени фрагменти, които да боравят с нея. Дали всичко това е налично? Не, не е. Въпрос на метаморфоза. Сигурно ви прави усещане, че редица автомобилни фабрики се преправят сега, преструктурират и стартират да създават отбранителна техника.
В Брюксел цех, който единствено преди няколко месеца банкрутира, през днешния ден стартира да създава техника, която да ни разрешава да се пазим, в случай че се наложи. Същото стартира да се случва и в цех, който е със 70-годишна история в Нидерландия, който също създава коли за няколко водещи марки.
Във всичко това зървам опция за България. Наред с всички контузии и дефицити, които историята ни е нанесла, ние сме се научили, че е добре да не слагаме всички яйца в една кошница и тогава, когато цяла Европа е прекратявала и закривала индустриалните си потенциали във връзка с оръжейната си промишленост, ние не сме го създали. Пренастроили сме я, почнали сме да продаваме в Африка, в Близкия изток и сега, когато имаме потребност от нея, тя е тук освен за България, а е подготвена да достави нужната отбранителна техника във всяка страна в Европа, с съвсем безграничен потенциал.
От тези 800 милиарда аз виждам основна опция българските оръжейни фабрики да бъдат главен снабдител на отбранителна техника в цяла Европа. Единственото, което не можем все още да произвеждаме, са самолети и танкове, като за танковете си мисля, че сме покрай това да можем и това сами да ги вършим.
Имате ли съответна информация за планове, които предстоят да се осъществят у нас? Преди няколко седмици вие бяхте в българския парламент и дружно с Христо Гаджев, който е ръководител на комисията по защита, имаше среща сред Бойко Борисов и изпълнителния шеф на Европейската организация за защита Андре Денк. Бихте ли ни споделили какво се e обсъждало по време на диалозите? Mиналата седмица Бойко Борисов разгласи, че по време на друга негова среща, с изпълнителния шеф на Rheinmetall Армин Паперегер, е изразен интерес да се влага в България за основаването на цех за барут.
Данни за съответни планове не мога да изнеса, само че все още България е една от страните с максимален капацитет, дружно с Полша и Чехия, да може да доставя техника, от която имаме нужда. Най-вече, тъй като, за разлика, от съвсем всички други европейски страни, разполагаме с подготвени фрагменти и не можеш елементарно да намериш.
Имаме ноу-хау. Само в Казанлък имаме цех, който работи на три смени, в който са заети 10 000 души. Предстои разкриване на нова фабрика в Стара Загора, имаме фабрика в Трявна, имаме заводи на няколко места и към Русе, които работят за това.
Разбира се, това не се подминава и от Европейската организация по защита. Отчита се, че България е главен стратегически снабдител на отбранителна техника за цяло Европа. И несъмнено, компании като Rheinmetall съзират опция за вложения, защото исторически, културно и икономически връзките сред България и Германия са мощни и постоянно са били. Точно в тази промишленост имаме обичаи, опит и тази инвестиция бързо би почнала да дава плодове за всички страни.
Това трансформира ли ни в евентуална цел за хибридни офанзиви, за опити за саботажи? В предишното сме ставали очевидци на произшествия във военни хранилища. Трябва ли да бъдем по-внимателни в гарантирането на националната си сигурност?
В предишното, когато не е имало желание да се влага в каквото и да било в България във връзка с отбранителна инфраструктура - нито от страна на Европейския съюз, нито от страна на европейски компании, дали бяхме пощадени?
Мога да ви кажа за най-малко пет случая, в които хранилища за оръжия в границите на няколко месеца получиха къси съединения и се взривиха - някои от тях взеха жертви. След което полицията събра доказателства и шестия етаж на полицейското ръководство се подпали и изгоряха всички доказателства, тъй като и там имаше късо съединяване.
Този разказ, който се пробва да се продава на хората - да се снишим, да си наведем главата, да не се бутаме сред шамарите и да се молим да ни се размине, ми се коства много доверчив.
Преди няколко седмици имаше избор на съмнение против държавно управление поради водената външна политика, и в частност, че то подтиквало България към война и че страната се причислява към обединението на искащите. Единият от наративите е, че Брюксел се готви да изпраща войски в Украйна и надлежно български бойци ще отидат на фронта. Бихте ли могли да развенчаете и този мит?
Към момента на това изявление изказванието, че България ще изпращат бойци, където и да било по света, по искане на Брюксел, е истина толкоз, колкото и изказванието, че Брюксел ще събира спестяванията на хората след шест месеца, в случай че не са ги похарчили. Това е хибридна война. Фактът, че в народен ефир би трябвало да опровергавам тези изказвания значи, че тази война към този момент е в ход и тя е за мозъците на хората.
Съжалявам, че има група хора, които имат вяра на това, само че си давам ясна сметка, че всички останали би трябвало да станем по-добри в обясняването на това какво се случва и за какво е по този начин. Да е ясно, че няма по какъв начин Европейската комисия и Европейския парламент да бръкнат в нечия сметка и да вземат пенсията на някого, с цел да купят пушки за където и да било на земното кълбо. Това не може да се случи. Никой не го желае.
Посрещнахме първият изтребител F-16 Block 70. Това беше едно доста дълго чакано събитие, защото доста време се говореше, че това са самолети на чертежи. Очакваме още седем самолета от първата партида и още осем от втората. Това повратна точка ли е за българската защита?
България е втората страна в света, която има този аероплан. Авиониката, с която той разполага, е безусловно идентична с тази на F-35, с изключение на това, че не е стелт. Това не е просто нова страница в историята на българската военна авиация, това е нова епоха за нея. Идеологически, цивилизационно - нов избор, който сме създали. Мисля, че ще отнеме време да разберем какъв брой значимо е това.
До края на годината половината от ескадрилата към този момент ще може да носи бойни наряди. Първите български водачи – лейтенанти, старши лейтенанти и майори, към този момент са приучили самолета, тъй че ще могат и сами да летят на него. Последният път, когато сме получавали аероплан от последно потомство, е бил през 1988 година, преди 36 години, а преди този момент - през 1943 година.
Тогава, когато се случват през 50 години такива неща, би трябвало да ги отбележим. Твърденията на хората, които частично поради откровеното им поверие в своите убеждения или под непозната причина, говореха, че купуваме остарели самолети и втора ръка, са безусловно несъстоятелни.
Няма по какъв начин на някого, който е кадърен да повярва на Facebook пост за това, че самолетът е дохвърчал с американска регистрация, американски опознавателни знаци от военновъздушните сили на Съединени американски щати, да обясниш, че той не може да лети без регистрация и че с цел да пристигна до България - би трябвало да е регистриран някъде. Това не го прави втора ръка. Това е аероплан, който е планиран и създаден за българските военновъздушни сили. Той е заплатен и е наша благосъстоятелност. И нито една друга мощ, нито една друга страна не е работила с него, като се изключи американския водач, който го докара от Южна Каролина до Пловдив. Нищо друго.
Благодаря за този диалог и че приехте нашата покана.
И аз ви благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ